Кое е нещото, което Ви учудва най-много у хората?
- Това, че се отегчават, докато са деца, бързат да пораснат и тогава копнеят да бъдат деца отново. Това че губят здравето си, за да направят пари, и после пропиляват парите си, за да възстановят здравето си. Това, че мислейки тревожно за бъдещето, те забравят настоящето и така живеят нито за настоящето, нито за бъдещето. Това че живеят, сякаш никога няма да умрат и после умират, сякаш никога не са живели…
Аз съм от едно плевенско село Тръстеник. Мечтата ми беше да стана детска учителка. Кандидатствах, но не ме приеха. Имам братовчеди учители в Г. Тошево. Казаха ми, че в Добруджа има работа за учителки и аз дойдох с тях в далечна Добруджа. Родителите ми не бяха съгласни да заминавам толкова далеч, но аз им казах че отивам временно. Но Бог е имал друг план за мен, въпреки че аз не знаех нищо за него. Тук срещнах един много красив човек, казваше се Петър. Харесвах ме се и се омъжих за него. И така останах завинаги в Добруджа. По-късно разбрах защо! Запознах се с една съседка, казва се Веска. Допаднах ме си по характер, общувахме заедно. Майка и беше адвентистка. Тази жена веднъж започна да ми говори за Библията, за Бога, за религията.
Отидох на гости на брат Симеон Тодоров във Велинград. Работният му ден беше такъв: до обяд подготвя теми за събота, а след обяд – посещение на църковни членове и приятели на истината. Той казваше: „Ако Бог помогне да работиш в делото, знай, че най-важната работа на проповедника е общуването с душите.” Тръгваме на посещение и той казва: „Сега ще посетим една сестра, ама да видиш колко добра сестра!”. Отиваме, чука на прозореца, тя ни кани усмихната, а брат Симеон : „Как сте? Добре ли сте? Сега исках да ви видя, утре ще постоим повече.”. По-нататък казва: „А сега ще посетим един брат, ти ще видиш какъв добър брат!”. После при друга сестра пак същото казва и аз питам: „Брат Симеоне, ти ги изкарваш всички съвършени. Дали няма някой между тях, който да е със слабости?”. Ето и отговорът: „Запомни от мене: човек трябва да има отворени очи, за да вижда доброто в другия и да го подчертава за насърчение, а когато види нещо лошо, да погледне към себе си и да види да не би и той да прави същото и ако е така, да се постарае да се поправи. Но да коментира, не е необходимо, защото няма полза, а само ще стане причина за раздори.” Такива бяха служителите - отговорни и посветени, въпреки скромните възможности, но Бог ги благославяше.
През лятото на 1989 година отидох до Вашингтон на среща на несемейните членове от Църквата на адвентистите от 7-ия ден в Америка. Един ден, по време на обедната почивка запитах Бога (в себе си - в съвестта си): “Боже, нима би било грях да си купя хеликоптер?” Мечтаех си за малък любителски хеликоптер с пластмасова кабина... едноместните струваха 7000$ - по-евтино от кола, а двуместните - 11000 $”. Само след 10 секунди дойде отговор (като внушение). Не каза, че е грях, нито пък, че не е. Беше въпрос: "Ако беше Христос на твое място, щеше ли да си купи хеликоптер?" После добави: "Когато имаш подобни трудности и не знаеш какво решение да вземеш, винаги вземай везните. На едната страна сложи твоето желание (намерение), а на другата - Исус Христос. Винаги ще знаеш какво решение да вземеш - каквото би взел Той в същата ситуация.” Прочетете останалите опитности в книгата "Защо сме тук на този свят".
Добричлията Иван Стефанов пропусна да се окичи със златен медал от проведената в Пловдив XVII Балканиада по лека атлетика за ветерани в ко ронната си дисциплина 100 м гладко бягане. При чината за това е, че стартът бе даден в събота, но тъй като нашият съгражданин членува в Адвентистка църква, бе принуден да пропусне надпреварата. На следващия ден обаче той все пак излезе на пистата и записа участие в други две дисциплини - 200 м и щафета 4x400 м, групата 64-71 години. Там Иван Стефанов показа завидна форма и достигна до бронзови медали, с което защити по достоен начин името на България. След първенството 70-годишният добруджанец сподели, че съжалява изключително много, че е пропуснал да се окичи със злато, но не е бил в състояние да пренебрегне религиозните си убеждения. Разковничето на успеха според ветерана се дължи на обстоятелството, че не пуши, не употре бява алкохол и води целенасочен тренировъчен процес. На състезания по лека атлетика ходя от четири години, като на младини се занимавах също с бокс. Двукратен шампион съм на страната за 2005 г. на 60 и 100 метра, имам отличия в още няколко дисциплини. Освен със спорт се занимавам с рисуване, дърворезба, правя и скулптури. Последната ми страст е свързана с музиката, като успешно се справям е изпълненията на устна хармоника. Подготовката ми е насочена към участие на европейското първенство по лека атлетика, което ще се проведе идната година във Финландия, сподели част от плановете си неуморният Иван Стефанов. Статия от вестник.
"Нещото" влезе в хард диска (главата) на системата "Ева" и се загнезди в бут сектора [(подсъзнанието (в Библията "сърцето")]! Да го наречем "вирус"; скрит файл. Дейността му породи конфликти в оригиналните файлове на програмата. Scan Disk-а регистрира дефекта с названието "Чувство на вина". При обмена на информация, вирусът се внедри и в конфигурацията наречена "Адам". Настъпи странна невъзможност двете системи да обменят нормално информация помежду си, както преди. На екрана (съзнанието), в системата "Адам", се изписаха следните думи: "UNREMOVABLE ERROR в хард диска- инициализиран източник на причината - конфигурация "Ева"!" Подобно съобщение се появи и на екрана при "Ева" (по Бит.3:10-13). С това съобщение системите показваха пълната си безпомощност пред вируса! Не бяха в състояние дори да анализират точно какво бе станало с тях! Процесорът (умът) им просто бе като блокирал. "Нещото" го затрудняваше и дори се опитваше да спре работата му. Скоростта на обработка на информация рязко спадна. На дисплея [екрана, (съзнанието)] се появяваха съобщение след съобщение. Породи се несъвместимост (страх и враждебност) дори към Програмиста (Михаил). Нещо стана и със сателитната (чрез вяра) връзка по Интернет (Светия Дух). Светлината от светодиода на интернет модема просто изчезна?! Директната връзка с Централата бе прекъсната. Проблеми имаше и с енергозахранващата система. Откъде ли идваше остатъчната енергия? Двете системи се опитаха да скрият настъпилата промяна. Включиха Скрин сейвъра наречен "Смокинени листа". Това бе защитна реакция, но тя едва ли щеше да разреши проблема. Хард дисковете жално поскрибуцваха от време на време (душите им стенеха!) Системата наречена с името "Човек", може би, просто нямаше да съществува след броени часове …
- Наистина не мога да разбера защо човек, който се е опитвал да води един добър, морален живот, не може да има по-голям шанс да отиде в небето, отколкото един грешен човек – казала една жена в разговор за спасението.
- Ами по следната причина – отговорил един човек. - Представете си, че вие и аз искаме да отидем на една забава, където входът е един долар. Вие имате половин долар, а аз нямам дори един цент. Кой от двама ни ще има по-голям шанс да влезе на забавата?
- Никой.
- Именно поради това и по тази същата причина моралистът няма по-голям шанс от един отявлен грешник. Но представете си, че идва един добър и богат господин, който вижда нашето затруднение и предлага билети на всеки един от нас на негова сметка. Тогава какво?
- Тогава е повече от ясно, че и двамата ще влезем.
По същият начин когато Спасителят е видял нашето затруднение, Той е умрял и така е заплатил нашето спасение и сега предлага на мен и на вас един безплатен билет. Но вие внимавайте вашите петдесет цента да не ви възгордеят дотолкова, че да откажете безплатния билет и по този начин входа за вас да се окаже забранен.
Как си? Трябваше да ти кажа колко много милея за теб. Гледах те вчера, когато разговаряше с твоите приятели и чаках цял ден с надеждата, че ще искаш да поговориш и с Мене. Дадох ти залеза на слънцето, за да приключи деня ти по красив начин, а също и прохладния бриз, за да те освежи – и чаках. Ти никога не дойде. Боли Ме – но Аз все още те обичам, защото съм твой приятел. Гледах те, когато заспиваше снощи и копнеейки да те докосна, залях лицето ти с лунна светлина. Отново чаках, исках да се втурна към теб, за да разговаряме. Имам толкова много дарове за теб! Сутринта, когато се събуди, ти забърза към работното си място. Сълзите Ми бяха в дъжда... Ако можеше само да Ме чуеш! Обичам те! Опитвам се да ти го кажа чрез синьото небе и тишината на зелената трева. Шептя ти тези думи в листата на дърветата и ги вдишвам в цветовете на цветята, крещя ти ги чрез планинските потоци, давам на птичките любовни песни, за да ти ги пеят. Обгръщам те в топлата слънчева светлина и изпълвам въздуха с естествени аромати за тебе. Моята любов към тебе е по - дълбока от океана и по – голяма от най - голямата нужда в сърцето ти! Попитай Ме нещо! Помоли Ме нещо! Говори с Мене! Моля те не Ме забравяй. Имам толкова много да споделя с тебе! Няма да те притеснявам повече. Решението е ТВОЕ. Аз съм те избрал и ще те чакам.
Разглеждам една картина, но моето въображение не може да пресъздаде външността на нейния творец. Гледам един часовник, но не мога да си представя как изглежда часовникарят, който го е създал. Човешкият разум не е способен да възприема четири измерения, как тогава е възможно да разберем Бога, за Когото хиляда години и хиляди измерения са като едно?” (АЙНЩАЙН).