"Той никога не е лъгал"

Следната история, разказана ми от учителка на четвъртокласници, илюстрира как родителите с добри намерения често стават свои врагове.

Веднъж един от учениците на тази учителка се провинил лошо. След часовете тя извикала майка му, за да й съобщи за инцидента.

Майката казала: "Да, разбрах това. Алекс ми разказа всичко веднага след като се прибра от училище, което означава, че е нямал какво да крие. Той обаче ми разказа съвсем различна история от тази, която ми разказахте, а той никога не ме е лъгал."

Излишно е да се казва, че учителката била крайно изненадана от подобна реакция. Тя разбрала, че доникъде няма да стигне в спор с тази безнадеждно "сляпа" за грешките на детето си майка, затова й казала, че след като позицията на сина й я удовлетворява, значи няма какво повече да говорят.

Първото нещо, което ми мина през ума докато слушах тази история, беше, че съм чувал такава и преди – и то много, много пъти – от много учители в цялата страна.

Второто нещо, за което се сетих, беше книгата Битие – 2 и 3 глава – първият пример за родителство. Там е описано как двете деца на Бога правят нещо лошо и скоро осъзнават това. Бог отива при тях и пита: "Какво сте направили?". Но забележете, никой от тях не се решава да каже истината. Адам казва: "Жената, която Ти ми даде ме накара да ям забраненият плод." Ева казва: "Змията ме накара да го направя." Изглежда днешните родители не разбират смисъла на тази на пръв поглед малка, но толкова значителна промяна в предаването на фактите: а, именно, когато детето е изправено срещу лошото си поведение, вероятността то да бъде честно е много малка. А когато детето променя дори и един малък детайл, с цел да прикрие истината, тогава то лъже. Защото истината не е нищо друго и нищо по-малко от цялата истина.

Третата мисъл, която ме споходи във връзка с тази история, беше, че днешните родители в отричането на лошото поведение на техните деца и намирането на извинения за него, всъщност бягат от вината и страха, че то е резултат от лошо възпитание и неправилен подход към тях. Нашите прабаби и прадядовци са се съобразявали при отношенията и възпитанието на децата си с два фактора – традицията и Писанието. Това им е помагало да разбират, че дори и най-доброто възпитание не може да гарантира оформянето на напълно безпогрешни деца. В края на краищата, първите две Божии деца направиха най-безобразното нещо, което можеха да направят, веднага щом Бог си обърна гърба. За това, въпреки че доброто родителство може да ограничи възможностите за лошо поведение у децата, то все пак не гарантира идеално такова.

От 60-те години насам обаче, родителите се влияят по-малко от традиционните извори и повече от претенциозното говорене на психолозите. "Помагащите" специалисти , както самите те гръмко наричат себе си, пробутват на днешните родители мита, че резултатът от доброто родителство е съвършено в поведението си дете. От това следва, че ако едно дете направи нещо лошо, причината затова е: лоши родители. И понеже не искат да се чувстват или да изглеждат в нечии очи такива, родителите крият факта, че собствените им деца трудно признават злодеянията си. Защитават ги или ги оправдават и с това правят на тях и на себе си фатално лоша услуга.

Приемайки поднесената им изопачена истина без никакви санкции, днешните родители правят децата да се закоравяват в това си поведение.
Ние повярвахме, че отглеждането на деца би могло да стане съвършено чрез пълното подчиняване на съветите на претенциозни психолози. Като резултат, толкова много днешни "добронамерени" родители не държат децата си отговорни за лошото им поведение. Като резултат, на толкова много деца е отнета възможността да развият добър себеконтрол. И като резултат, децата, някога само непослушни, днес стават непредсказуеми, опасни за себе си и другите.