История

През април 1922 г. от Букурещ пристигат в Добрич двама млади колпортьори (по-младият от тях е Добри Кръстилов). Те отсядат в хана на Димо Начев и започват да продават адвентна литература в града. Начо, големия син на ханджията проявява интерес и става първия човек в Добрич, на когото е открита истината. С течение на времето и някои от неговото семейство започва да се интересува.

Пръв затваря манифактурния си магазин в събота Михаил Ганев
След като обхождат града по-възрастния колпортьор си заминава, а Добри Кръстилов остава в Добрич да поддържа новата група. Мария и Начо Димовски пътуват до София за да посетят там българската църква на "Хан Крум" 9. Те са посрещнати от Алфред Томас. След като се прибират в Добрич те насърчават групата. Продължават събиранията. Пръв затваря манифактурния си магазин в събота Михаил Ганев, баща на с. Радка Николова. Последва го и Никола Аркалиев, който заедно със зет си затваря малкото си магазинче за хранителни продукти в центъра на града. Възниква нужда от салон. Бр. Стоян Йовчев, баща на бр. Ив. Стоянов, предлага една голяма стая за целта. Събират се дарения в размер на 1830 лей (тази сума е събрана само от 12 души) и с тях се обзавежда салона (печка, десет стола, три пейки, газени лампи). Първото събрание било на 7. Април 1923 г, неделя вечер. Това е била една църква образувана още през 1922 г., но от кръстени членове. Йордан Михайлов, тогава още ученик в Румънската гимназия, посещава часовете на групата. Проповедници от Букурещ започват да посещават групата (Паулини. Димитреску. Дарий, М. Техан и др.). Посещение се прави и от Констанца от Щаймер.

Първото кръщение се извършва на 23.10.1923
Първото кръщение се извършва на 23.10.1923 г. в местност около Ботевата рекичка (18 км. от града). Бр. Паулини кръщава 6 мъже и 9 жени. Ето и имената на кръстените: Стоян и Добра Йовчеви, Недялко Желязков, съпругата му Мария Желязкова, и майка му Стояна Желязкова, Михаил Танев, съпругата му Неда Танева. Стефани Жекова, дъщеря и Веса Марчева. Начо Димов и съпругата му Мария Начева (събрала този материал), сестрите Еленка и Дафинка Начеви, Никола Аркалииев. Към тях се присъединява и Каролина Мартин, която е кръстена от бр. Конради. Тя се прехвърля от с. Саръгьол в Добрич. Църквата има вече 16 члена. На 26. 07. 1924 г. се прибавят още 6 души, кръстени на същото място, но вече от ръкоположения старейшина Михаил Ганев. Това са Никола Дончев и съпругата му Бойка Дончева, Милю Начев и съпругата му Еленка Начева, Илия Георгиев и Еленка Георгиева. С писма се прибавят още Христо Начев и Ангел Вълков. Църквата брои вече 24 души. Църквата се обслужва от братята Добри Кръстилов и Михаил Танев. През есента на 1924 г. бр. Кръстилов отива войник. Пастирската работа я извършва чрез посещения бр. М. Техан. Първите църковни избори са проведени от председателя на Румънската уния бр. Паулини. В средата на 1924 г. бр. Аркалиев се оженва за с Петра Пеова от Силистра, а към края на същата голина е поканен в мис. у-ще. В началото на 1925 г. той е вече в у-щето "Дичо сан Мартин".


Бележки от Д. Петков-Февруари 2000 година
През 1995 г. идва бр. Е. Гроздев
Брaт В. Тончев е пенсиониран през 1982 г. и живее в село Царевец, на 10 км. от Добрич до 1993 г. В 1983 г. в Добрич отново е изпратен вече като пастир бр. Тахмисян. но след една година ръководството на бр. Танев го премества в Русе, въпреки че в Добрич властите бяха благосклонни към него. От Русе той веднага е изгонен. Тук на негово място идва бр. Ст. Томанов и остава до края на 1990 г. След него е назначен бр. Еди Кешишян и остава 2 год. Сменен е от бр. П. Максимов, а през 1995 г. идва бр. Е. Гроздев. През пролетта на 1992 г. започна строежа на новия мол. дом. и на 12.06.1993 г. е осветен. През пролетта на 1992 е проведена и първата чуждестранна евангелизация, след която на 31.05.92 г. се кръщават 69 души от Лео Скриван и П. Максимов. До края на годината се кръщават още 36 души все от евангелизацията. През 1996 г. се провежда още една евангелизация от бр. Нидермаер. В момента църквата наброява 281 души, има около 120 деца и младежи. До сега през църквата са преминали около 1200 души.

Спомени на Симеон Йорданов
Искам да разкажа нещо за църквата и нейното развитие според разказите на първите адвентисти. Още когато град Добрич е бил под румънска власт, пристигат двама колпортьори – румънец и българин. Българинът се казва Добри Кръстилов. Отсядат в хана на брат Начо Димов. През деня разнасят книги, а вечер, след като се сприятеляват с хазяите, брат Добри държи библейски часове. Постепенно групата се разраства и скоро се кръщават първите адвентисти. После още повече и така, докато стават десетина души и започват да провеждат богослужение в стая от жилището на брат Иван Стоянов, в градската градина, в края на двора, на юг от гимназията. Църквата расте и се налага да наемат по-голяма сграда на улица „Партизанска”. И така до идването на бр. Христо Киров като проповедник. Изключително посветен и всеотдаен, изпълнен с апостолски дух, той обикаля цяла Добруджа и през неговото време църквата се удвоява, появяват се групи по селата.

Закупена е нова сграда на улица "Христо Смирненски"
Закупена е нова сграда на улица "Христо Смирненски", преустройства се за църква, а горният етаж /таван/ - за жилище на проповедника. Как работел брат Христо Киров, са споделяли с мен приятели на истината. Тръгва пеш от Добрич за село Росица в понеделник, минава покрай някой, който оре. Спира го с поздрав и предлага:”Дай на мене!” и така до обяд. На обяд сядат да се хранят, проповедникът вади своята храна и между другото изнася библейски час. Друг път вижда, че човек коси – тогава нямаше техника. Пак:”Дай на мене!” и така коси до обяд и отново един библейски час. Брат Христо Киров е направил много за Добруджа. После идват други служители и така до наши дни. Кое беше характерно? Изпълняваше се един девиз: „Първата стъпка за укрепване в истината е редовното посещение на съботното училище и първата стъпка за отпадане от истината е отсъствието от съботното училище”.

През зимата всяка събота вечер имаше седянка
Много общувахме. През зимата всяка събота вечер имаше седянка, но не за младите, а за всички по домовете. Организирахме през лятото екскурзии в неделя. Чувствахме осезателното Божие ръководство. Започна да работи бр. Едуард Кешишян и стана причина да се кръсти една група интелектуалци: Елена Симеонова, Ана Желева, Анка Митева, Людмила Йорданова, Стефанка Маринова. Бог подготвяше църквата за голямото кръщение при Лео Скривън – евангелизатор с голямо посвещение. Беше създадена много добра организация и Бог благослови усилията на всички, като доведе чрез благия си Дух в своята църква повече от 100 души.